Как да работим с деца и младежи, с които никой не иска да работи?

Проблемът 

Деца израснали без родителски грижи, деца жертви на насилие (сексуално, физическо, емоционално и/или неглижиране), както и деца, живеещи в ситуация, която представлява риск за тяхното физическо, психологическо или социално развитие, са описани като деца в риск, съгласно Закона за закрила на детето. 

Тези три групи на деца в риск често демонстрират множество поведенчески трудности. Такива трудности могат да се изразяват в хиперактивност или крайно пасивно/покорно поведение, авто-агресивно или агресивно поведение, липса на умения за създаване и поддържане на дълготрайни връзки, както и чести емоционални изблици и липса на умения за саморегулация. Те от своя страна водят до социалното им изключване от страна на техни връстници, както и до липса на интерес към участие в обучителни дейности. Не на последно място се наблюдава влошаване и на здравословното им състояние. В резултат на това, тези деца често отпадат от образователната система, което задълбочава социалната им изолация и води, не рядко, до сблъсък със закона в по-зряла възраст.

Какви са причините за този проблем?

Корените на тези поведенчески, психо-емоционални и социални трудности, често, откриваме в начина на живот на тези деца и младежи още в ранното им детство. По-конкретно, липсата на изградена сигурна привързаност, която е основополагащ фактор за развитието на децата във всички сфери на съзряване. 

Работата с тези деца изисква комплексна подкрепа, насочена към преодоляване на липсата на умение за изграждане на доверителна връзка, както и към преодоляване на възприятието на децата за света, като изцяло опасен и враждебен. В този смисъл, се открива необходимост от адресиране на комплексните нужди на децата. Това става чрез изграждане на подкрепяща мрежа, която включва всички важни възрастни за тях – родители, попечители, възпитатели, учители, и специалисти от социалната сфера и др. Именно чрез такава подкрепа поведенческите прояви на децата в риск престават да бъдат разглеждани като отделни симптоми, без цялостен смисъл. 

За предоставянето на такъв тип холистична подкрепа е необходимо да има ясни методи и стандарти за работа, не само за отделните специалисти, но и за осъществяването на координирана и синхронизирана работа между различните специалисти – необходимост от работа в мултидисциплинарни екипи. Липсата на стандартизирана практика води до: 1. Недостатъчна подготвеност и прегаряне сред специалистите; 2. Голямо текучество; 3. Деморализация на специалистите и обргижващите възрастни; 4. Поддържане на голям брой деца отпаднали от образователната система; 5. Занижени очаквания за развитие в бъдеще, както на децата, така и на професионалистите.

Решението АМБИТ

Adapative Mentalization Based Integrative Treatment  – AMBIT (Адаптивен, базиран на ментализация интегриран подход АМБИТ)  представлява рамка за работа на екипи, работещи с комплексните нужди на клиентите (млади хора или възрастни) и техните проблеми с формирането на близки емоционални взаимоотношения. Подходът предлага стандартизирани инструменти и принципи за използване на умения за ментализация при хора, които работят в тясно сътрудничество с деца в неравностойно положение и тяхното обкръжение.

Какво е ментализация?

Ментализацията е умението на човек да придава смисъл на поведението на другите хора на базата на допускания за техните мотиви. Ментализацията е основата на човешкото любопитство, умението да задаваме въпроси и да търсим отговори, свързани с това, какво ни разкриват поведенията и емоционалните реакции у другите. Ментализацията е изключително важно умение за развитието на други социално-емоционални и когнитивни умения. Способността за ментализация се формира от преживяванията в ранна детска възраст и се влияе от моментното настроение на човека. Например, начинът, по който интерпретираме поведението и намеренията на друг човек, може от една страна да отразява минали преживявания на насилие и/или пренебрегване. От друга страна, тази способност може да отразява моментното ни състояние – на радост или на гняв. Всичко това влияе върху начина, по който човек се свързва с другите, формира и поддържа близки и интимни отношения с другите и в общността като цяло.

Често пъти клиентите и професионалистите се затрудняват да ментализират – да разбират значението на поведението – своето и на другите хора. Това нарушава установяването на доверие между детето и специалиста, което води до негативни психо-емоционални резултати за децата и за професионалистите. Това блокира и  тяхното бъдещо развитие.

АМБИТ помага на екипи от специалисти да поддържат и развиват умението за ментализация в четири ключови области от практиката: 1. Работа с клиенти; 2. Работа в екипи; 3. Работа в рамките на мултидисциплинарни екипи; 4. Практическо обучение, насочено към поддържане на способността на екипа за непрекъснато обучение в практиката и подобряване на работата.

Обучение и програма

Екип на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в Нов български университет е обучен и подпомаган при прилагането и адаптирането на АМБИТ в български условия от д-р Питър Фугъл. Д-р Фугъл е консултант в Анна Фройд център за деца и семейства в Лондон и е един от създателите на подхода. Обучението е с продължителност 40 астрономически часа. Темите са разпределени в две части:

ЧАСТ I : 25 часа

1. Въведение и разбиране на конкретните нужди на обучаващите се
2. Въведение в ментализирането
3. Въведение в АМБИТ
4. Работа с вашия екип
5. Работа с вашите клиенти
6. Работа с вашата мрежа 
7. Учим докато работим
8. Учим докато работим – измерване на резултатите

ЧАСТ II: 15 часа

1. Инструменти и тяхното приложение – практика 1
2. Инструменти и тяхното приложение – практика 2

За повече информация: info@knowhowcentre.org; тел.: 0877369483